Едно от предизвикателствата за финансиране изследванията и организациите, необходими за възстановяване богатствата на природата, е, че всяка стъпка по този път може да донесе полза за твърде много хора, но да допринесе малко за всеки поотделно. Могат ли да бъдат събрани малки пожертвования на всяка крачка от пътя към запазването на природата?

Изследвания, обучение и възстановяване на природата чрез Sportvisserij, Холандия

В Холандия Правителството намери начин въдичарите, които са около 2 млн., да допринесат за възстановяване на сладководния риболов. Въдичарите на възраст над 18 г. трябва да заплащат на въдичарските клубове €40 годишна такса за лиценз. Около 550 000 имат този VISpas. Част от таксата (€7 млн годишно) се дава на Sportvisserij, Холандия. Това е организация с комбинация от държавно администриране на въдичарството и частни рибарски клубове. Приходите позволяват да се наемат около 40 изследователи по екология и хидрология, инженери и преподаватели. Те работят за възстановяване живите водни ресурси на Холандия и за обучение на въдичарите. Sportvisserij Nederland издава месечно списание за въдичари, наречено Hét Visblad. Издава и тримесечно списание за изследователите на рибите и менажерите от рибното стопанство. Има собствена ТВ програма, наречена Vis TV.

От 1/2 млн. млади въдичари в Холандия 30% са момичета.

Един от проблемите, с който те се срещат, са многото бариери, които регулират водните потоци в Холандия и които препятстват размножението на рибите. Повечето риби мигрират, за да си хвърлят хайвера във води, богати на храна и безопасни за малките рибки. За да се размножи, сьомгата преминава големи разстояния. Други видове риби трябва да се придвижат на кратки разстояния. Работата на тази нова организация, позволяваща на рибите да мигрират през много водни нива в Холандия, създаде индустрия в нови турбини, където водният поток генерира електричество, без да уврежда рибите.